Улицата е Княз Борис I, София. Всеки ден по около десетина минути вървя по нея към работа. И всеки ден тротоарът е осран. С кучешки лайна. Много.
Обяснението е просто – улицата води до малко паркче пред църквата “Св.Георги победоносец”, където хората извеждат кучетата си. Обяснението е просто като хората, които предизвикват ‘феномена на лайняната улица’. Които пък от своя страна са представителна извадка за населението. Ами да – защо да почистят, като така или иначе никой друг не си чисти – толкова е “логично”.
Е, това лайната на политиците ли се сега? Те ли серат всеки ден по тая улица и не си чистят? Или всеки ежедневно се изсира публично, малко по малко превръщайки всичко, което ни заобикаля, в една смърдяща тоалетна. Или по-добре – в един подлез-тоалетна, защото е ниско. И върглаяйки се в екскременти, псуваме си на ум политиците, които са универсалното оправдание за всичко, и заспиваме спокойно, готови за нови фекални подвизи на другия ден.
Обобщението, което правя не е никак тенденциозно, а е по-скоро доста експресивна илюстрация на социалната ни действителност.
